Tag Archives: цветя

Многогодишни цветя

Перенни / многогодишни / цветя подходящи за озеленяване на градини.

Перенните цветя са многогодишни растения без вдървенели стебла, чийто надземни части отмират през зимата и на пролет отново израстват.

Перенните са едни от най-интересните и разнообразно цъфтящи растения в двора. Техния недостатък е, че през няколко месеца в годината нямат цвят и листа.

Въпреки това градина с обилно цъфнали перенни е незабравима гледка. Характерен пример за такива градини са английските цветни бордюри. Заедно с едногодишните цветя многогодишните са основен източник на цъфтеж. Тяхното предимство е, че пестите средства и труд за ежегодно засаждане на разсади. При озеленяване на градини тяхното  приложение е в лехи, цветни и смесени бордюри, както и в дървесно храстовите композиции.

Макар и да живеят само няколко години, те много лесно се размножават от семена и вегетативно, и така се запазват в градината.  Някои видове често се само засяват чрез семена, а другия лесен начин е чрез разделяне на туфите и издънките. Засяването на семената и разделянето на туфите трябва да става на есен или рано на пролет.

Разнообразието на многогодишните цветя наистина е голямо, има растения от два метра до няколко сантиметра височина, цветовете са във всякакви багри, а съцветията на ралицата, лупинуса и напръстника могат до надхвърлят 50 см дължина.

На снимките са представени следните декоративни растения : божур, иглика, рудбекия, гайлярдия, равнец,  кандилка, хемирокалис, ралица, лупинус, астилбе, кампанула, кореопсис, напръстник, ведрица, хоста, астра, шибой и салвия.

Слънчеви места обичат гайлардия, рудбекия, равнец, кореопсис, астра, шибой и напръстник, на полусянка засейте божур, кандилка, ралица, лупинус, кампанула и салвия. На сенчести места може да използвате иглика, хемирокалис, астилбе, ведрица и хоста.

Многогодишните цветя започват да цъфтят след средата на пролетта, обикновено по месец два. През цялото лято има цъфтящи чак до късна есен, когато цъфтят някои астри и хризантеми.

При поддръжка на градини с перенни  цветовете може да се оставят, за да се събират семена. През есента почвата се почиства от мъртви растителни части и се оставя окопана и рохка. Това е първия момент за разделяне на туфи и засяване на семена. Преди зимата коренищата на по деликатните видове може да се мулчират, а някои да се извадят и съхранят на топло. На пролет може да се продължи с размножаването и не се бърза с прекопаването докато не се появят новите стебла.

Перенните са любими цветя на много градинари, и са задължителни при озеленяване на цветни градини.

Източник на статията – сайта за озеленяване и градини ecodesign.bg

Diantus

Диантус (карамфил).

вижте още градински цветя.

почвопокривен карамфил

карамфил в алпинеум

Любими цветя още от времето на древните гърци. Може би сега не са толкова популярни, но продължават да са важна част от лехи, бордюри, контейнери и градини.  Има много ниски сортове особено подходящи растения за скален кът и алпинеум. Листата на диантуса са тревисти, често със сини или сиви шарки. Стъблата са изправени, а цветовете може да имат специфичен аромат. Всички се чувстват прекрасно във варовита почва, но не е необходимо тя да е алкална.

Цвят на карамфил

Цвят на карамфилче

Има хиляди сортове диантуси. За улеснение са разделени в няколко групи. Най-ефектни са цветарските карамфили - цъфтящи видове с кичести цветове и назъбени венчелистчета, както и силно ароматни сортове. Тези растения са деликатни, отглеждат се в оранжерии и не са предмет на тази статия. Издръжливите градински карамфили със здрави стъбла и големи цветове са бордюрните карамфили. Старомодните карамфили са бавнорастящи и цъфтят веднъж в сезона, но сега има такива, които растат по-бьрзо и цъфтят в началото на лятото и после отново през есента.Карамфилите за алпинеум са по-малки от обикновените – в началото на лятото образуват спретнати възглавнички или разпростиращи се килими от листа и цветове със сладък аромат.

Карамфил до алея

Нисък карамфил

МНОГООБРАЗИЕ: Бордюрните карамфили са високи 60-90 см. садят се през 45 см, цъфтят през юли – август. Хиб­ридите на Д. кариофилус имат цветове с венчелистчета с гладки краища за разлика от назъбените венчелистчета на цветарските карамфили. Те са еднобагрени, двубагрени, в бледа багра с по-тьмни краища. Старите сортове  карамфили произлизат от Д. плумарис -височина 30 см, цъфтят през юни. Модерните карамфили са хибриди на Д. алудии – височина 22,5—45 см, цъфтят през юни – септември. Измежду карамфилите за алпинеум се спрете на Д. алпинус, ако искате едри цветове (2,5 см) в спретна­ти възглавнички от зелени листа – височина 10 см, цъф­тят от май до август. Д. делтоидес е със стара слава -височина 20 см, цъфти от юни до септември. Други карам­фили за алпинеум са Д. цезиус. Д. еринацеус и Д. павониус. В каталозите ще откриете много едно и двугодишни диантуси, Д. барбатус е двугодишно растение – височина 30-60 см, цъфти през юни – юли. Едногодишните карамфили са хибриди на Д. кариофилус – височина 30 см, кичести цветове (5 см) от юли до октомври.

Карамфил

Туфа карамфил

МЯСТО И ПОЧВА: Алкална почва с добри дренажни свойства. Изберете слънчево място.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Бордюрни и многогодишни карамфили – направете резници през юли и отгледайте в сандъче на открито или направете отводки от странични стръкове през август Може и да разделите туфите през септември.

Едногодишни карамфили: засейте семена през февруари – март при 8-10 ‘С. Разсадете в края на май. Д. барбатус: засейте семена на открито през май -юни. Разсадете наесен.

Източник на статията – сайта за озеленяване на градини – ecodesign.bg.

Петуния

Петуния – видове и отглеждане в градината.

вижте още градински цветя.

петуния

Каскадна петуния

Петунията е широко използвано растение в озеленяването на паркове и градини. Често ще видите по балконите и терасите разкошните  каскадни петунии. Много използвана е и за озеленяване на зелени площи в градската среда, заради способността и да се разпростира и цъфти обилно с ароматни цветове даже и при суша.  В градината се използва за лехи и за предната част на цветния бордюр.

градина с петунии

туфи петунии в леха

Преди години петуниите бяха раздърпани растения със скучни розови цветове. Сега разнообразието от багри и размери е голямо, а самите растения са изп­равени, стелещи се, каскадни или пълзящи. Петуниите се пре­върнаха в едни от най-предпочитаните растения за лехи, а разпростиращите се, стелещите се  и каскадни видове се засаждат масово в сандъчета, качета, прозоречни первази и ви­сящи кошници. Почти всички съвременни сортове са първо поколение хибриди с обикновени или кичести цветове, с гладки или къдрави краища на венчелистчетата. Може да са в една, две или много багри, с венчелистчета, подобни на венчелистчетата на карам­филите и с широки бели краища или на ивици за полу­чаване на звездоподобен ефект.

кошница петуния

Кошница с каскадна петуния

Може да започнете от семена, но ще ви е трудно. По-добре е да купите раз­сад, да го отгледате под стъкло и да го разсадите, ко­гато минат студовете. Пензирайте връхчетата, когато стъблата достигнат 10-15 см височина. Когато купу­вате готови за разсаждане растения, избирайте оне­зи. които още не са започнали да цъфтят. Намалявайте височината на стъблата, които са започнали да се източват и редовно отстранявайте мъртвите цветове.

Петуниите се чуст­ват добре на горещо, но поливайте обилно през сухото лято.Предпазвайте от голи охлюви, а по време на цъфтеж подхранвайте с тор. При глинести почви и преовлажняване се нападат от гъбни болести. Като цяло са ефектни растенията за градината и балкона и са лесни за поддръжка.

МНОГООБРАЗИЕ: Многобройните сортове на П. Хибрида се разделят на четири групи. За разсаждане в лехи се препоръчва групата Мултифлора – височина 15-45 см, цветове (5 см) през юни – септември. Цветовете са дос­та дребни, но са многобройни и издържат на дъжд пове­че от по-едрите. Някои петунии от тази група се разпростират много, стъблата им достигат дъл­жина 60 см.

Петуниите от групата Грандифлора са с по-големи цветове, които достигат дължина 10-12,5 см, но не са толкова многобройни, а и растенията като цяло не са компактни. За големи и кичести петунии с накъдрени венчелистчета изберете Гранд викториас или хармони, те са със стелещи се стъбла и сини или розови цветове с жълти гърла.

В групата Сърфиния са единствените истински стелещи се петунии със стъбла, дълги 1,2 м. Напролет си вземете вкоренени резници (не семена). Багрите са най-различни. Известни сортове са Блу вейн и пурпъл мини, подходящи за засаждане във висящи кошници.

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства, песъчлива. Изберете слънчево място.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена през януари – март.Не е лесно – температурата трябва да е между 21-24 ‘С и трябва редовно поливане. Разсадете в края на май.

каскадна петуния

Каруца с каскадни петунии

Източник на статията – сайта за озеленяване на градини – ecodesign.bg.

източник на снимките:

http://nature.desktopnexus.com

http://aggie-horticulture.tamu.edu/archives/parsons/98promotions/mayjune/mayjune.html

http://www.madplant.sk/titulka/

Ирис / перуника /

Ирис / перуника / – видове, и изисквания. 

Виж още градински цветя.

Ириси и лупинуси

Поляна с сини ириси и лупинуси

Ириса е добре познато растения на всички градинари, у нас е известно като перуника.  В България естествено разпространени има няколко вида ирис. Може да срещнете както мини ирисчета по планинските поляни или  жълтия блатен ирис в различни водоеми, така и други  ириси по влажни зони и поляни. Ще ги видите и в повечето възрожденски дворове у нас. Ириси има и в английските и френски градини.

Ирисите се разпростират хоризонтално чрез удебелено стъбло, което е отчасти или изцяло под земята. На върха на ризомите се образува ветрило от плоски и широки листа, от които излизат цветоносните стебла. Когато условията на средата отговарят на изискванията на даден сорт, ирисите се развиват много добре без специални грижи и не утежняват поддръжката на градини.

Поляна ириси

поляна с перуники

Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от юли до ноември в зависимост от сорта.

Класифицирането е сложно, но основните видове се различават лесно. Двете основни групи са ризомна (описана по-долу) и луковична. Тук ще разгледаме само ризомната група, която е много по  голяма и в нея са най-популярните сортове, като в нея се включват три групи.

японски ирис

Цъфнали японски ириси

Най-често се срещат брадатите ириси - разпознават се по власин-ките по обърнатите надолу външни венчелистчета. Брадатите ириси се засаждат скоро след като цветовете повехнат и в ден в който почвата е влажна. Разположете ги на около 30 см разстояние, като горната половина  от ризоминте, трябва да остане непокрита, ърховете на листата се премахват.

Повечето градинари се задоволяват само с брадатите ириси, но ризомната група включва и други сортове. Голобрадите ири­си имат гладки външни венчелистчета и ризоми, раз­положени под повърхността на почвата – засадете на дълбочина 2,5-5 см. При тях разнообразието от разме­ри и форми е голямо. По-долу са описани някои от най-важните.

Качулатите ириси са най-малко на брой. По външните им венчелистчета няма власинки, а издигна­та лентичка от тъкан.

За озеленяване на градини и дворове ирисите са ценни с голямото си разнообразие на форми и наличието на сортове за всякакви условия. Мини ирисите са много подходящи цветя за алпинеуми и скални кътове, блатния ирис е  ефектно растение за водни площи. Перуниката е растение често използвано в цветния бордюр и в лехи.

МНОГООБРАЗИЕ: Брадатите ириси от своя страна се раз­делят на четири групи. Високата група (75 см и повече, цъфтят през юни) включва хиляди хибриди. От средната група 45–75 см, цъфтят през май. В група­та на джуджетата (20-45 см, цъфтят през май) са ириси­те, подходящи за алпинеум и скален кът и за предната част на бор­дюра Нак­рая идва ред на миниатюрната група (до 20 см, цъф­тят през април) – потърсете И. пумила (10 см),

Голобрадите ириси са разделени в много групи. Пасифик коаст имат венчелистчета с ефектни жилки и вечно­зелени листа. Сибирските ириси са сортове и хибриди на И. сангвинея и И. сибирика Сортовете са много­бройни. Зимните ириси цъфтят между ноември и март при меко време. Потърсете И. унгуикуларис (И. стилоза) – 22,5 см, тревисти листа, вио­летови цветове. Водните ириси имат нужда от влажна почва – И. псеудакорус (жълт), И. кемпфери (пурпурен) и И. левигата (синьопурпурен). От последната група – най-популярен е И. фоетидмсима, който се от­глежда заради декоративните оранжеви семена. Качула­тите ириси са представени от И. кристата (10 см, бледо-лилав, оранжева качулка).

МЯСТО И ПОЧВА: Брадатите ириси виреят в почва с добри дренажни свойства, има видове и за ярко слънце и за сянка.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Разделяйте ризомите на всеки ня­колко години. Премахвайте старите и увредени части.

Сибирски ирис

Поляна със сибирски ириси

Източник на статията  – сайта за озеленяване и градини – Ecodesign.bg.

източници на снимките :

http://www.gardening-tips-perennials.com/index.html

http://www.water2garden.org/

http://www.9freepictures.com/flowers-online/

http://www.art-poster-shop.com/

Лале

Лале – видове и поддръжка на градини с лалета.

Виж още градински цветя.

Лалетата са ненадминати в света на луко­вичните растения като източник на ярки и разнообразни багри през цялата пролет. Съществуват стотици различни сортове – от лалетата джуджета с малки цветове, разположени на 10 сантиметрови стъбла до високи 75 см лалета. Багрите също са разнообразни – от бяла до почти черна. Повечето сортове са в една багра или в различни нюанси на една багра, но има и лалета, при които се появява втора или трета багра във вид на ивици, петънца или разклонени линийки. На времето подобни комбинации стрували луди пари, но вече лесно ще намерите почти всякакви форми. Лалета се селектират почти в навсякъде, но може би най-известни са холандските. На огромни паркове и градини с лалета може да се насладите във всички краища на света.

Цветът на лалето е с камбанковидна. куповидна или звездовидна форма. Съставен е от лъскави венчелистчета на върха на безлистно стъбло. Обикновено цветът е разположен поединично, но понякога има съцветия от по няколко цвята. Приосновните листа са няколко, но съществу­ват и сортове с по много листа.

При озеленяване на градини и дворове лалета се засаждат в лехи, цветни бордюри и контейнери, но може да се сложат и на други места. Чудесно изглеждат разположените без строг ред пъстри групи от лалета в смесения бор­дюр, а джуджетата са подходящи за алпинеума. Лалетата са разделени  в около 15 групи, като в много каталози има собствена номенклатура.


След като направете избора си, засадете луковици през ноември или началото на декември. Ако засадите много рано, студът може да порази връхчетата на покълналите стръковете. Препоръчваната дъл­бочина на засаждане е долния край на луковицата да е на два пъти височината и от повърхността. Добре е при засаждане луковиците да са на 10 – 15 см една от друга. Когото прецъфтят, отстранявайте мъртвите цветове. За разлика от нарцисите градинските лалета вло­шават състоянието си, ако не се изваждат всяка година. Обикновено се вадят, когато листата пожълтеят и след това заедно с листата се съхраняват на сухо и проветриво място до следващото засаждане. Подсушете добре луковиците и оставете листата понеже те ги изхранвате. Не използвайте една и съща леха всяка година. Ако засадите градински лалета на точната дъл­бочина и ако почвата е кисела или неутрална, тогава може да не ги безпокоите в продължение на две, три години.  При поддръжка на зелени площи с лалета, често след прецъфтяването им на тяхно място се засаждат други едногодишни, това е така наречена поддръжка на площи с редуване на цъфтежа.

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. Вирее наи-добре на ярко слънце.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Отделете луковичките, когато вадите лалетата. Изсушете, съхранявайте и засадете отново в края на есента.

Източник на статията – сайта за озеленяване и градини ecodesign.bg

Гайлардия

Гайлардия – видове и грижи при отглеждането и.

Виж още градински цветя.

цветна група с гайлярдии

градина с гайлярдии

Гайлардия може да видите в дворовете както у нас така и по всички краища на света. Расте на туфи, достига височина 60-70 см и има едри маргаритоподобни цветове с едноцветни или преливащи багри от жълто до червено. Повечето гайлардии може да се отглеждат от семена и цъфтят през първата го­дина. Многогодишните сортове се оставят в бордюра за цъфтеж през следва­щите години. Закупените като едногодишни се отглеждат за временен летен цъфтеж. Многогодишните са най-популярни – с едри маргаритоподобни съцветия (5-10 см). Цъфтят от началото на лятото до есента. При почва с лош дренаж гайлардията умира през първата зима, а дори и в идеални условия растенията постепенно влошават качествата си, ето защо разделяйте туфите на всеки три години. Едногодишните цъфтят още по-дълго, но не са толкова популярни. По-високите сортове имат нужда от подпорки. Отстранявайте мъртвите цветове, за да удължите цъфтежа. Връщайте узрелите семена в почвата и тя успешно сама ще се разсажда. Ниските форми джуджета се използват често в алпинеуми и скални кътове. За озеленяване на градини най често се използва в лехи и за средната част на цветния бордюр. Тя е непретенциозно цвете и не усложнява поддръжката на градини.

градински цветя - гайлярдия

Група цветя - гайлярдии

МНОГООБРАЗИЕ: Популярните многогодишни гайлардии са сортове на хибрида Г. грандифлора – височина 30-90 см, цъфти с оранжеви или червени езичести цветове с жълти връхчета от юни до септември. Dazzler (60-90 см) е висок сорт. езичестите цветове са златисти с червен център. Viral flame расте по подобен начин, но кичестите цветове са жълти само по връхчетата. Не всички многогодишни гайлардии са двубагрени – има изцяло жълт и червен. Високият Torchlight с големи червени езичести цветове с жълти краища и джуджето goblin (30 см) често се отглеждат като едногодишни. Истинските едногодишни са сортове на Г. пулхела – височина 30-45 см. цъфтят от юни до октомври. Сферичните съцветия на кичестите сортове са много ефектни

Туфа гайлярдии

Туфа ниски гайлярдии

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства, за предпочитане лека. Изберете слънчево място, РАЗМНОЖАВАНЕ: Многогодишни: засейте семена или разделете туфите напролет. Едногодишни: засейте семена през март при 8-10 „С – разсадете в края на май.

източник на статията - http://ecodesign.bg/2009/10/gaylardiya/

Газания

 Газания / летен гербер /

Виж още градински цветя

Едва ли има по-ефектно едногодишно цвете от газанията за слънчевата леха, бордюра или алпинеума. Маргаритоподобните съцветия са големи, около централния диск има пръстен в тъмна багра. Багрите на цветовете са преливащи се, на ивици, с контрастни зони и т.н.  Срещат се оранжеви, жълти, червеникави, пурпурни и други цветове. Вечер и при лошо време съцветията се затварят. Красивите цветове ни радват от началото на юни до края на септември.

При добри условия газаниията много лесно пониква в градината сама, а при защита от студа  / в закрито помещение / ще се запази още дълго време. Изнесете готовия разсад след отминаване опасността от слани и внимавайте за нападения на охлюви. Поливайте обилно особено през големите горещини. Редовно отстранявайте прецъфтелите цветове. При засаждане на сянка не се развива добре.

МНОГООБРАЗИЕ: Г. хибрида е многобагрена комбинация -височина 20-45 см, цветове (7,5-12,5 см) от юли до октомври.G. TALEND е със сребристи листа, а цветовете и листата на G.Sundance са наи-големи. С- Mini star е джудже (20 см)

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. Ярко слънце.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засеите семена през февруари -март при 8-10 градуса. Разсадете в края на май.

Източник на статията сайта за озеленяване и градини – Ecodesign.bg.

Хоста

Градински цветя – хоста.

Албум с градински цветя.

Хостата е много подходяща за сенчести участъци, там тя формира плътни групи с красиви листа и цветове. Хостата се отглежда както заради цветовете, така и за­ради листата. Камбанковидните или тръбести цветове (2,5-6 см) са разположени от едната страна на цветоносните стъбла, които обикновено са безлистни. Най-разпространената багра е лилава, но има бели, виолетови и пурпурни сортове.

През лятото цветовете са ефектни, но хостата се отглежда предимно заради листата, които са от копиевидни до почти кръгли и от бледожьлти до почти сини, някои са с най-различни шарки. Под дървета или храсти в смесен бордюр през лятото хостата образува ефектен „килим“. Може да се разположи и на други места, стига да има полусянка, във влажна почва до воден басейн или като листодекоративно растение в  скален кът. Сортовете с големи и ефектни листа засадете в цветния бордюр или в саксии като фокусни растения. За озеленяване на градини и дворове тя се цени както заради ефектните листа и цветове така и заради способността и да понася сянката.

Растението се използва като почвопокривно  през по голямата  част от годината,.  Напролет младите листа може да пострадат от охлюви, градушки и силни ветрове. Едрите листа се нападат и от насекоми, които правят дупки по тях. На есен почистете мъртвите листа и обогатете почвата.

МНОГООБРАЗИЕ: Каталозите и градинските центрове пред­лагат голямо разнообразие от хости – винаги трябва да четете описанието, тъй като по-старите листа може да се различават от младите. Височина на туфата 15-90 см, цъфти през юни – август. Някои сортове хоста се развиват добре дори на много сенчесто място

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Разделете туфите напролет.

Източник на статията сайта за озеленяване и градини – Ecodesign.bg

източници на снимките :

http://strictlysimplestyle.blogspot.com/2010/05/humble-hosta.html

http://www.growingwisdom.com/index.aspx?pid=0&sid=0

http://greenspade.com/

Циганче

Циганче – видове и изисквания.

Виж още градински цветя.

По цял свят и у нас циганчето е ценено заради красивия му вид и издържливостта му на разнообразни условия. В Британия и в САЩ това е едно от десетте най-известни растения за лехи. Циганчето цъфти обилно цяло лято в разнообразни багри.

Само бегония семперфлоренс може да съперничи на способността на И. валериана да цъфти обилно в продължение на месеци под дървета или на влажни и сенчести места.  Този сорт е много подходящо цвете за скален кът на сянка. Но тя не е задължителна – импасиансът се чувства добре и на слънце, цъфти дори когато разсадът е висок едва няколко сантиметра. Не се отглежда лесно от семена и ще трябва да поливате при сухо време. Освен познатите бели, розови и червени цветове има оранжеви и лилави багри, двубагрени и кичести цветове

И. балзамина се нуждае от ярко слънце и не понася хладните и влажни лета. Големите цветове приличат на цветовете на азалеята или камелията, полускрити са от листата и са в най-разпични багри. Тази форма на циганчето е подходящо за почвопокривно растение в слънчевия алпинеум и за цветна леха на слънце.

Циганчетата са деликатни растения и се повреждат от силни ветрове и киселинни въздействия. При поддръжката на градини ги пазете в млада възраст от охлювите, а ако видите надупчени листа, напръскайте цялата растителност наоколо с инсектицид.

МНОГООБРАЗИЕ: Наи-известните импасианси са хибриди на И. валериана. Разнообразието им е голямо, но класи­фикацията им е ясна. Зеленолистните обикновени сор­тове са еднобагрени. Храстовидните растения достигат височина 20-25 см. Еднобагрените сортове са в бяло, оран­жево, розово, слонова кост, коралово, червено или виолетово, но многобагрените комбинации са предпочитани за отглеждане в лехи, висящи кошници или контейнери. В следващата група са двубагрените цветове с бял център или бели ивици. В друга група са кичестите сортове, сред които има и няколко обикновени и полукичести. В последна­та група са хибридите нею гуинеа, високи са 30-45 см и са най-ефектни. Дългите листа са или изцяло зелени, или са в ефектна комбинация от зелено, жълто и червено.

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. Има видове както за ярко слънце така и за плътна сянка. Обогатете почвата с органичен материал преди засаждане.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена през март под стъкло при температура 21-24 „С. Размножаването от семена е трудно. Разсадете разсада на открито през май.

Източник на статията сайта за озеленяване и градини – Ecodesign.bg.

източници на снимките :

http://www.flowersgallery.net/

http://www.floridafriendlyplants.com/

http://www.fulchinovineyard.com/

http://www.flickr.com/